При сложни процеси, или когато липсва информация за редица параметри, е трудно да бъде изведен подходящ модел чрез средствата на моделирането и единствено възможният начин за изграждането му се базира на експеримента: входните и изходните сигнали от разглежданата система се измерват и се подлагат на подходящо обработване, с цел да се формира моделът на преобразуването им. Този подход е известен като идентификация на системите. След завършване на курса студентите трябва да могат успешно да го прилагат за намиране на математическите модели на различни непрекъснати или дискретни системи.

Акцентира се върху основни методи за идентификация главно на линейни динамични системи. Третират се въпроси за блочно и рекурсивно оценяване на параметри при експерименти в отворен и затворен контур на управление. Отделя се внимание върху качеството на оценките (неизместеност, състоятелност и т. н.) и подходите за оценяване, които гарантират тези качества. Разглеждат се проблемите за избор на подходяща структура на модела и добри условия за експерименти, описват се критериите за утвърждаване на оценения модел. Дадени са теоретичните предпоставки за свързване на задачата за оценяване на параметри със задачата за оценяване на състояния чрез Калманови филтри. Показано е мястото на идентификацията (и в частност на рекурсивните оценители) в адаптивното управление със самонастройващи се регулатори.