III курс

Целта на курса е студентите да усвоят базовите концепции, съвременните методи, средства и структури за управление на качеството. Студентите придобиват познания по системите за управление и контрола на качеството, както и знания и умения за решаване на специфични инженерни проблеми за контрол на качеството: основите на статистическия контрол на качеството и статистическия контрол на технологичните процеси; методите за съставяне на контролни карти за количествени и качествени признаци; приемателен статистически контрол и определяне на обема на извадката за приемане на дадена партида по зададени показатели на качеството.

Предмет на курса са системите за управление и инженерните методи, средства и подходи за контрол на качеството на производства и услуги, както и действията, свързани с усъвършенстване на организацията на производството във всичките й аспекти. Обучаваните ще се ориентират свободно в националните и международни системи и органи за контрол и управление на качеството; ще избират оптималните инженерни подходи за устойчиво постигане на високо качество; ще могат да дефинират на критериални стойности, да управляват процесите на оценка на съответствието към тях и да взимат съответните решения в аспект на повишаване на качеството.

При сложни процеси, или когато липсва информация за редица параметри, е трудно да бъде изведен подходящ модел чрез средствата на моделирането и единствено възможният начин за изграждането му се базира на експеримента: входните и изходните сигнали от разглежданата система се измерват и се подлагат на подходящо обработване, с цел да се формира моделът на преобразуването им. Този подход е известен като идентификация на системите. След завършване на курса студентите трябва да могат успешно да го прилагат за намиране на математическите модели на различни непрекъснати или дискретни системи.

Акцентира се върху основни методи за идентификация главно на линейни динамични системи. Третират се въпроси за блочно и рекурсивно оценяване на параметри при експерименти в отворен и затворен контур на управление. Отделя се внимание върху качеството на оценките (неизместеност, състоятелност и т. н.) и подходите за оценяване, които гарантират тези качества. Разглеждат се проблемите за избор на подходяща структура на модела и добри условия за експерименти, описват се критериите за утвърждаване на оценения модел. Дадени са теоретичните предпоставки за свързване на задачата за оценяване на параметри със задачата за оценяване на състояния чрез Калманови филтри. Показано е мястото на идентификацията (и в частност на рекурсивните оценители) в адаптивното управление със самонастройващи се регулатори.